НОВИНА
Честит празник, Плевен!
10.12.2019
а днешния 10-ти декември се навършват 142 години от Освобождението на Плевен. Денят е официален празник на Плевен и се чества с множество мероприятия.
След три неуспешни опита да превземат Плевен се стига до 4-тия щурм на Руската армия. Още през нощта на 28 ноември/10 декември Осман паша започва да прехвърля войските си на левия бряг на река Вит. Предвидено е позициите при с. Опанец – Търнене да прикриват по фланговете атаката. Пашата разпределя войските си в четири бригади – всичко около 25-хиляди души и 5-хиляди в резерв. Поради гъстата мъгла по поречието на река Вит, прехвърлянето през реката остава незабелязано. Казашки патрул от 9 хусарски Киевски полк успява през нощта да открие движението около моста на Вит. Към 12 часа през нощта началникът на първи отбранителен участък – генерал Александру Чернат се убеждава в тревожния сигнал. Известени са генерал-лейтенант Владимир Свечин и генерал-майор Михаил Данилов.
Командирът на 9-ти Сибирски полк полковник Василий Карлович Водар също чува шума от движещите се по шосето от Плевен турски войски. Към 4 часа сутринта генерал-лейтенант Ганецки получава от генерал-майор Скобелев телеграма, с която му се докладва, че турците са изоставили „Къшинския редут“ и се придвижват към моста на Вит. Поради мъглата русите не виждат преминаването на турските табори през реката. В 7 часа оръдията на 2-ра батарея дават в тази посока няколко пробни изстрела. Турците решават, че са разкрити и също откриват огън по руските позиции. Веднага е изстреляна сигнална ракета за тревога. Забиват барабаните в тила. На предна позиция дежурни са 5 Киевски гренадирски полк, 9-ти Сибирски гренадирски полк и 7 роти на 17 Архангелогородски полк. Турските укрепления при с. Опанец и при моста над река Вит откриват яростен огън по целия ред на руските позиции. Руските оръдия също откриват огън по настъпващите табури.
Турците развиват настъплението си в посока с. Долна Митрополия към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. Те развяват огромно зелено знаме, символ на пророка, което означава, че няма да отстъпят. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Първоначално турското настъпление е добре организирано. Отпред върви гъста верига от стрелци, зад тях втора верига и отзад поддръжка и резерви. Най-отзад се движи артилерията, а по фланговете има малки групи от конници. Руските стрелци изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. 9 фунтовите им батареи буквално повалят турските вериги. Постепенно настъпващите табори се смесват толкова, че албанци с бели шапчици се бутат със сирийци, а редифите вървят до башибозука. Турските загуби в този момент са огромни, но тази нестройна маса от възбудени и високо ревещи хора продължава да върви през дъжда от куршуми. В 7:30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк. Натискът им е убийствен – 16 табура (батальона) атакуват 1 полк, като зад тях идват нови 8 табура. Започва ръкопашен бой вътре в траншеите. 7 роти на Сибирци са отбити от траншеите си. 2-ра батарея (при укрепление №3), командвана от капитан Иванов, е превзета. По-голяма част от състава на батареята е избит, но оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. 3-та батарея (при укрепление №4), след като е заплашена от обкръжаване, се държи още известно време с картечен огън. Скоро и тя отстъпва, като са изтеглени 6 оръдия, а останалите 2, на които конете са убити, са изоставени. Така до 8:30 часа предната линия на отбраната е пробита, а руските загуби са големи – особено при 2-ра батарея, 5 рота и стрелковите роти. Ранени почти няма. Който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади. От някои роти остават в строя едва към 15-на души, а почти целият им офицерски състав е убит. Оцелелите сибирци се оттеглят към втората отбранителна линия между „Копана могила“, „Левия люнет“ и Астраханския редут.
Едва в 8:30 часа от към с.Горна Митрополия е изпратен на помощ 10-ти Малоросийски пехотен полк. Трите му батальона се разделят по направления към Копана могила, Ляв люнет и Астрахански редут. Малоросийци, с цената на огромни човешки загуби и атака „на нож“, успяват да задържат настъплението на турците и дори да ги върнат назад. Осман паша усеща колебанието на своите табури и насочва в участъка държаните до момента в резерв 8 нови табура. Така до 9 часа турците завладяват и Левият люнет, а втората отбранителна линия е пробита. Турското настъпление се врязва като клин в руската отбрана, но така попада под кръстосан огън. Остатъците от Сибирския и Малоросийския полк поддържани от оръдията пред Копана могила 1 час водят престрелка с турските войски. Най-близката помощ е конницата на Лашкарев в Долна Митрополия, но тя бездейства по заповед на генерал Ганецки. Руското командване не бърза да изпрати помощ и изчаква да види посоката на основния турски удар. Когато Ганецки се убеждава, че турците атакуват с основните си сили направлението между Долна и Горна Митрополия, заповядва да влязат в боя полковете от общия резерв.
В 10 часа откъм Горна Митрополия идват на помощ 11-ти Фанагорийски и 12-ти Астрахански полк. Те бързо се разгръщат в посока Копана могила и Левия люнет. Генерал Данилов заповядва на 18-ти Вологодски и 17 Архангелгородски полк, както и 2 батареи, стоящи в Долна Митрополия да атакуват десния турски фланг при Астраханския редут. Едновременно с това левият фланг на турците е атакуван от нови два руски полка – 7-ми Самогидски и 8-ми Московски. Свежите сили бързо отбиват турците и си възвръщат първата линия на укрепленията. Освободени са пленените руски оръдия. Гренадирите от Астраханския полк дори успяват да пленят 8 турски оръдия и голямото зелено знаме на пророка. В 11 и 30 часа турците не издържат на кръстосания руския натиск от три страни и започват бавно да се изтеглят назад на разстояние един пушечен изстрел. Когато вижда това генерал Ганецки заповядва на Данилов да изведе отново на първа линия всички оръдия и от там да организира следващата атака срещу отстъпващия враг.
Осман паша вижда отстъплението на своите и заповядва общо настъпление на целия резерв. В този решителен момент обаче турският резерв се оплита в обоза и едва три батальона са изведени на позиции, но това се оказа недостатъчно. В този момент 5-ти Киевски и 6-ти Таврически пехотен полк атакуват левия им фланг. Идват и двете стрелкови бригади на генерал-майор Скобелев. Румънски части откъм с. Опанец настъпват от север. Под напора на настъпващите руски войски и под убийствения оръдеен огън, турците се връщат към река Вит. Руските оръдия вече яростно обстрелват предмостието при Вит. Сред турците настъпва невъобразима паника-от едната страна на реката са отстъпващите войски, а от другата са резервите и обоза. Каменният мост е задръстен от бягащи турци и коли на обоза. Те са толкова много, че под напора им перилата на моста се счупват и мнозина падат във водата. Турските войници, които успяват да преминат обратно на десния бряг на Вит, се опитват да се върнат в Плевен, но са обкръжени от руски части. В този момент снаряд убива коня и ранява в крака Осман паша.
Към 14 часа виждайки безизходното положение, в което се намира, Осман паша нарежда да се развее бял флаг на моста на река Вит. Флагът на няколко пъти ту се вдига, ту се сваля, но накрая е развят. Осман паша изпраща парламентьори и иска да се предаде на този, срещу когото се е бие през този ден. Предава сабята си в знак на капитулация последователно на полковник Михаил Черкез и генерал-лейтенант Иван Ганецки. Скоро след това се появява и огромен бял флаг над непристъпните укрепления при с. Опанец.
Обсадата на Плевен задържа руско настъпление и забавя войната с пет месеца. С падането на града настъпва прелом в полза на Русия. Освобождават се значителни руски сили, които в Битката при Шейново и при София в началото на 1878 г. откриват пътя към османската столица Цариград.
