Президентът наложи вето на промените в ЗУТ, защити ‘частните улици’

Президентът Румен Радев наложи вето на част от промените в Закона за устройство на територията , приет от 44-то Народно събрание на 27 януари, съобщиха от „Дондуков“ 2.

Ветото се отнася до 5 разпореди в изменения ЗУТ. Преди дни от Камарата на архитектите в България поискаха от Радев да наложи вето на промените.

Пълният текст на мотивите:
Подкрепям усилията на законодателя за усъвършенстване на действащата нормативна уредба в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. Приветствам създаването на Единен публичен регистър за устройство на територията, общински регистри за имотите, които подлежат на отчуждаване, и въвеждането на възможност за обжалване на Общите устройствени планове в изпълнение на Решение на Конституционния съд № 14 от 2020 г. по конституционно дело № 2 от 2020 г. Споделям основната част от мотивите, изложени от правителството в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗИД на ЗУТ), включително необходимостта от намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, от запълване на определени законови празноти и създаване на законови предпоставки за упражняване на по-ефективен контрол от страна на компетентните административни органи.

Не мога да отмина обаче определени разпоредби от ЗИД на ЗУТ, които отдалечават уредбата от основни конституционни начала и намаляват интензитета на защитата на правата на гражданите и юридическите лица.

По § 11 от ЗИД на ЗУТ се създава нова ал. 3 в чл. 39 от ЗУТ, с която се предвижда, че за промяната на предназначението на сграда, която е обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, се изисква предварително писмено съгласие от съответния министър. След като бъде сезиран, министърът е длъжен в 14-дневен срок да изрази писмено съгласие или отказ. Отказът следва да бъде мотивиран.

Предложената промяна е направена без убедителни мотиви и има риск да затрудни правоприлагането. Подобни опасения важат и във връзка с въведените промени по § 35 от ЗИД на ЗУТ относно разрешенията за изменение на подробните устройствени планове, когато се търси промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти – собственост на държавата и общините, които са „обект на образованието, науката, здравеопазването или културата, както и на спортни обекти“. Тук отново при произнасянето на министъра се изменя възприетият към момента принцип на мълчаливо съгласие като част от процедурата по промяна на предназначението. Самият принцип на мълчаливо съгласие е утвърден като важно управленско решение за намаляване на административната тежест за бизнеса и за борба с корупцията. Този принцип е и средство за улесняване на общуването на гражданите и юридическите лица с администрацията и с настоящото изменение се извършва отстъпление от един завоюван стандарт.

Със ЗИД на ЗУТ се въвежда възможност за съдебно обжалване на Общите устройствени планове (§ 30, т. 6 от ЗИД на ЗУТ), но тази възможност е необосновано ограничена както по време, така и от гледна точка на кръга оправомощени субекти. Новата ал. 12 на чл. 127 от ЗУТ ограничава срока за обжалване до 14 дни от обнародването в „Държавен вестник“ на акта за одобряването или приемането на Общия устройствен план, а право да обжалват ще имат само собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Общите устройствени планове обаче съдържат предвиждания и тенденции за развитие на територията, насочени както формално към застрояването, така и към опазването на природните ресурси, икономическото и културното развитие на съответната територия. Преценката за законосъобразността на тези актове предполага разнообразие от житейски хипотези, в които засегнати могат да бъдат различни категории лица. Конституцията на Република България гарантира на гражданите право на защита и предвижда, че гражданите и юридическите лица имат право да обжалват всички административни актове, които ги засягат (чл. 120, ал. 2 от КРБ). Считам, че преценката за наличие на засягане от Общия устройствен план трябва да принадлежи на съда, като част от конкретните производства, в хода на които следва да бъде доказван правен интерес. В тази светлина намирам, че наложеното от § 30, т. 6 от ЗИД на ЗУТ ограничение е необосновано и потенциално застрашава основните конституционни принципи за съдебен контрол върху актовете на администрацията и правото на защита.

Съгласно новата ал. 16 на чл. 148 от ЗУТ (§ 46, т. 3 от ЗИД на ЗУТ) разрешение за строеж в урегулиран поземлен имот ще се издава само при приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в т.ч. уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот. Идеята на законодателя да допуска започването на строителство след приложена регулация, следва да бъде подкрепена. Прилагането на уличната регулация обаче е отговорност на общините – те имат право да отчуждават имоти, които попадат в уличната регулация срещу равностойно обезщетение за собствениците. Новата уредба не съдържа гаранции, че тази отговорна задача на общините ще бъде изпълнявана стриктно, в срок и в общ интерес, а вместо това създава предпоставки д а бъде ограничено правото на строеж на различните субекти . Алинея 16 допуска негативни последици да възникнат за всяко лице, което има намерение да реализира право на строеж върху недвижим имот в рамките на подробния устройствен план, защото няма да получи разрешение за строеж, ако планът не е приложен. Така на практика несправедливо се ограничава стопанската инициатива на гражданите и юридическите лица.
По § 49 от ЗИД на ЗУТ се добавя едно ново изречение в края на ал. 5 от чл. 154 от ЗУТ със следното съдържание: „заповедта за допълване не подновява срока за започване, съответно за завършване на строежа“. Формулирана така, забраната дава основание да се счита, че до момента на нейното влизане в сила заповедите за допълване на издадените разрешения за строеж са пораждали като правен ефект удължаването на разрешенията, а това не намира опора в действащото право.
Освен мотивите по същество на конкретни разпоредби от ЗИД на ЗУТ, за пореден път изтъквам, че специално § 30, т. 6, § 46, т. 3 и § 49 от ЗИД на ЗУТ са внесени с предложения между първо и второ гласуване на законопроекта в зала и не съответстват на принципите за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност и стабилност, които ръководят законодателния процес в правовата държава. Тези предложения са с оскъдни и неясни мотиви, не са били подложени нито на обществено обсъждане, нито на експертна оценка за въздействието. С предложенията се допускат съществени промени във внесените от правителството законопроекти, тези промени биват гласувани само веднъж от Народното събрание, което е в противоречие с изискването на Конституцията за приемане на законите с гласуване на две четения. В тази връзка призовавам комисиите на Народното събрание да определят сроковете за подаване на становища по внесените законопроекти, когато срокът за депутатски предложения е изтекъл, за да може да бъде изразено валидно мнението на заинтересованите институции и граждански организации по техните предложения.

Уважаеми народни представители,
Като се ръководя от изложените мотиви, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 11, § 30, т. 6, § 35, § 46, т. 3 (относно новата ал. 16 от чл. 148) и § 49 от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.



Етикети: България Народно събрание Румен Радев