НОВИНА
Александър Николов: Голямата кауза е Плевен най-после да се върне на икономическата карта на България и да стане по-добър град за живеене
15.05.2021
След като 45-то Народно събрание беше разпуснато, един от депутатите от 15 МИР-Плевен Александър Николов се съгласи да сподели пред ebulgaria.bg впечатленията си от работата на Парламента и какво предстои в развитието на Плевен и България.
Защо решихте да се занимавате с политика, г-н Николов?
Политиката е нещо повече от това да станеш народен представител или министър, или да заемеш някакъв пост в държавата. Понеже в обществото всеки и всичко зависи от всички, политиката в широкия смисъл на понятието е форма на комуникация между хората и е възможност за решаване на проблеми, за подобряване на средата в различни сектори, изобщо средство за това да организираме живота си по-добре.
Голям грях извършиха тези, които години наред внушаваха, че политиката е мръсна работа и умишлено с действията и посланията отблъснаха цели поколения от нея. Значението на думата „политика“ трябва да бъде реабилитирано. Когато човек натрупа определен опит в дадени сфери и вижда, че може да помогне нещата да се случват по-добре, е редно да се опита да помогне, а не само да седи отстрани и да критикува.Ето затова мисля, че всеки е призван да се занимава с политика и да помага, както и доколкото му позволяват силите.
В листите на ГЕРБ няма много юристи като вас, oсъзнавате ли, че това е голяма отговорност?
Абсолютно съзнавам личната си отговорност. Изучавал съм законодателна техника и съм участвал в много работни групи свързани с промяна на законодателство и нормотворчество във връзка с работата ми във Върховен административен съд. Проблемът не е толкова в парламента, колкото в подготвителната фаза на законодателния процес. Депутатите идват от различни сфери и в това се олицетворява народното многообразие. Народните представители формулират политиките в отделни сектори, но законите се пишат от експерти. Все по-малко юристи има в листите. Струва ми се, че много сериозно трябва да се обърне внимание на експертизата на тези, които подготвят проектите на законите. Също така трябва да се повишат изискванията към квалификацията и на тези, които извършват превод на директивите на ЕС, защото през годините е имало много юридически недоразумения и несъответствия, което после води до проблеми в прилагането на нормите и в комуникацията ни с европейските институции. Колкото по-прецизно се работи на експертно ниво, толкова по-качествено ще е законодателството.
Какво мислите,че може да промените в стила на работата на парламента?
Аз съм млад и амбициозен човек с професионален опит в съдебната система и знам ,че сам човек не може да постигне нищо. Както във всяка сфера на човешкото общуване и тук е необходимо да се работи в екип и да се търсят и намират консенсуси. Впрочем, в парламентите на западните демокрации, а и в Европейския парламент по принцип се цели постигането на максимално широк консенсус при вземането на едно или друго решение, каквото не видяхме в 45-тото НС. Личните мнения, индивидуалната воля и представа, „Аз“-ът се сливат в едно общо „ние“ и така се материализира колективният здрав разум на нацията. Колкото по-широки са консенсусите в парламента, толкова по-устойчиви ще са законите и толкова по-спокойно ще е обществото. И тогава ще се повиши доверието към дейността на народните представители, а оттам и авторитетът на парламента. За мен тази взаимовръзка е очевидна. През изминалият месец видяхме точно обратното и това как се прави лобистко законодателство.
Какво имате предвид г-н Николов?
Като започнем от изборен кодекс и стигнем до закриването на специализираните съдилища. За изборния кодекс се изказаха много хора, аз ще обърна внимание на законопроекта за специализираното правосъдие. Това не се прави с „мисъл“ и желание за решаване на проблемите в съдебната система. Всъщност изглежда да е точно обратното, тъй като евентуалното закриване на специализираните съдилища би довело до прехвърлянето на делата им в общите съдилища и вероятно същите тези дела, с десетки подсъдими, адвокати, томове и обвинения най-вероятно биха започнали от начало, което само по себе си би затлачило системата. Подобни промени се предлагат след обстоен анализ на работата на съответните органи и допитване до всички заинтересовани страни. Ние обаче не видяхме нищо подобно. Не бе потърсен нито Висшият съдебен съвет (ВСС), който отговаря за решаването на проблемите с натовареността, както и за кадровата политика в системата, нито ръководителите на специализираните прокуратури, нито пък председателите на специализираните съдилища. Не бе попитан нито един редови магистрат, дори онези, които явно споделят идеологията и политиките на партията на самите вносители. А причината за липсата дори на минимален опит за вслушване в мненията на всички гореизброени е ясна – всички те щяха да кажат на т.нар. „нови политици“, че цялото това бързане и непримиримост в действията по отношение на специализираното правосъдие е вредно, опасно и ще доведе единствено до хаос и блокиране на стотици дела, а с това и до поставянето на пауза на справедливостта и бъдещето на стотици човешки съдби. Защото няма нито един здравомислещ магистрат, който да иска да бъдат заличени месеци усилия по разследването на организирани престъпни групи, тероризъм, корупция по високите етажи на властта, да бъдат хвърлени в кофата десетки разпити на свидетели, да се поставят под съмнение постановени присъди и мерки за неотклонение и всичко да започне отначало, само за да бъдат удовлетворени шепа депутати от „новите“.
Едва ли има и граждани на страната, които извън естественото увлечение по идеята за „радикални реформи“, само заради надеждата, че щом ги предлагат враговете на досегашното управление, то те биха донесли само позитиви и нищо друго, които да искат делата срещу престъпни групи за трафик на хора, наркоразпространители, сутеньори, лихвари и т.н. да бъдат спрени, рестартирани, а вероятно и напълно унищожени. Едва ли и страните по тези дела, които са в ролята на пострадали от действията на описаните бандити биха останали щастливи от това, че основната мисъл на настоящите народни представители е за облекчаване на положението на виновните за техните страдания и спасяването им от последиците.
Идвате от средите на съдебната власт. Какви конкретни идеи можете да „облечете“ в законопроекти?
Понеже адвокатската кантора в която работя се занимава с чужди инвеститори, знам от първа ръка, че Плевен не е сред интересните и важни места за инвестиция благодарение на пасивността на местната власт от последното десетилетие. Това го знаят, виждат и усещат всички плевенчани. Това, което очакват инвеститорите, са две неща. Първото е стабилно законодателство, а второто – квалифицирана работна ръка.
През последните години Министерството на образованието направи много за възстановяване на професионалното средно образование и за въвеждане на дуалното обучение. За мен това е стратегическа задача от особена важност. Така че, ако искаме да се подпомогне бизнесът, трябва да се фокусираме върху законопроекти свързани с бизнеса, образованието и изобщо върху труда като ценност. Аз лично съм се заел с подготовката на такива законопроекти, но ще ги представя на по-късен етап.
Как ще коментирате класацията ,в която България е на последно място по свобода на словото в ЕС?
Тази класация започна да се дискредитира. Позиционирането на България на 112-ото място е скандално, защото е невярно. Не може да е вярно, че медийната среда в нашата страна е по-лоша от тези в страни от Третия свят. Това не може да е така. Не само в медиите у нас, но и в сериозните научни кръгове интензивно се коментира дефицитът на прозрачност при съставянето на тази класация. Известно е, че за изготвяне на националните доклади се привличат местни консултанти, което внася много силен субективен момент. Липсата на яснота за критериите, по които се подбират експертите, които ще дават оценки за наличието или отсъствието на свобода на словото в България, е меко казано смущаваща. При един целенасочено тенденциозен подбор на докладчиците е много лесно да бъде нарисувана една тенденциозна картина за страната, което изглежда се случва. Този субективен елемент в класацията разрушава доверието в нея и се учудвам, че все още ѝ се отдава такова значение. Мисля, че е време нашата научна и професионална общност да разработят собствени методики за анализ на медийната среда и именно от тези общности да идват предложенията за нейното подобряване. В крайна сметка става дума за репутацията на държавата и за честта на журналистическата професия в България.
Коя е основната кауза, на която ще се посветите като депутат от Плевен?
Голямата кауза е обща и тя, според мен, е Плевен най-после да се върне на икономическата карта на България и да стане по-добър град за живеене. Мисля си обаче, че в държавата ни тепърва ще се усещат негативните последици от популизма на новите политически субекти. Вече не се говори за реални политики, за отговорни предложения, не съществува съществен дебат за бъдещето на страната. Всичко това не може да се постигне от една партия, а би трябвало да бъде цел на всички парламентарно представени формации.
Чухте ли някой в последните месеци да говори за завършването на стратегическите инфраструктурни проекти, които започна правителството на Бойко Борисов, за здравните и социалните мерки, за Плана за възстановяване, за влизането ни в еврозоната, за ресорните политики? Това са въпроси, които ще решават съдбата на милиони хора, ще променят цели региони в страната какъвто е и Плевен, ще носят работни места, по – високи доходи на българските граждани, ще чертаят нови хоризонти за просперитет и развитие на България.
Г-н Николов, какво ще пожелаете на Плевенчани по случай празника на града?
Пожелавам здраве, късмет и благополучие на всички плевенчани. Да продължат с делата си да градят бъдещето на нашия град, въпреки изпитанията и трудностите на днешния ден. Благодаря на всички, които се трудят извън пределите на общината и държавата, но носят Плевен в сърцата си и винаги, когато имат възможност, се завръщат в родния град. На младите хора пожелавам да съхранят своя устрем и да следват завещаното от предците ни.
